Употребата на психоактивни вещества (ПАВ) винаги е присъствала и винаги ще присъства в живота на човечеството.

В египетските йероглифи датиращи 5000 г.пр. н.е. се споменава за употребата им. Някои находки от Палеолитната ера също доказват, че хора са използвали холюциногени.

Зависимостта е процес, който се развива постепенно, безусетно и преминава през няколко етапа. Започва с експериментиране с вещества. Експериментаторското поведение е нещо съвсем нормално и очаквано в млада възраст. Никой не започва да употребява ПАВ с идеята, че ще стане зависим. За съжаление честотата на зависимостите главоломно нараства през последните години, както и тежестта на предизвиканите от ПАВ психотични състояния.

ПАВ са различни групи, в зависимост от механизма на действие върху биохимичните процеси в мозъка. 

Психичните разстройства, предизвикани от ПАВ, са многообразни, и това налага специфичен подход на лечение при всяка група ПАВ, при всяка специфична клинична изява на болестта и разбира се в различните етапи на всяка една болест.

Ние предлагаме комплексно лечение във всички фази на възстановяването от употребата на ПАВ.

Много често в началото на лечението се налагат по-интензивни срещи със специалистите ни в комбинация с медикаментозно лечение, в случай че има или се очакват телесни прояви или интензивна тревожност вследствие отнемането на веществото. Впоследствие започва същинското лечение на зависимото поведение със специфични терапевтични похвати, включващи психообучение на пациента и близките, разкриването на конкретните високо рискови ситуации за съответния пациент (т.нар. ВРС) и поведенчески и когнитивни подходи за борба с тях, както и превенция на сривовете и рецидивите на болестта.

Има и нерядко случаи, когато "лечението започва преди лечението", когато пациентът още не е готов да се раздели с любимата си зависимост. Тогава срещите се състоят в мотивационното интервюиране, което ги подготвя за голямата промяна. Промяна, много трудна и много дълга, често придружена от провали и сривове, но единствено добрата терапевтична връзка, която се базира на взаимно доверие, силна емпатия и откритост, може да задържи мотивацията на пациента и да го направи по-силен в неговата борбата.